Казват, че чаят е открит случайно от китайския император, философ и писател Съннун през 2737 г. пр. н.е. Веднъж, докато седял в гората, съзерцавайки огъня и потънал в размисъл, неочакван порив на вятъра отронил от близкия храст няколко листенца и те паднали във врящата в котлето вода. Разнесло се сладостно ухание, което привлякло вниманието на императора. Той открил храста, набрал още листа и щом се върнал в двореца, наредил да му приготвят от удивителната напитка. Много скоро тя станала популярна сред неговите приближени.

Друга история приписва на чая божествен произход. Будисткият монах Бодидарма се заклел, че ще се моли до края на живота си. Скоро обаче се изморил и заспал от изтощение. Когато се събудил, се ядосал на себе си и за да не се повтори това повече, си отрязал клепачите. Там, където те докоснали земята, израснал храст, от чиито листенца се прави чай. Напитка, която освежава, прогонва умората и стимулира духа и тялото.

За чая пише и Конфуций /551-479 г. пр. н.е./. Той го нарича tchu - тю. От tchu възниква tche, а от него - tea, tee, thѓ, te и други подобни названия на чая на различни езици. На руски, чешки и други езици обаче названието е производно от китайската дума за чаените листенца - chai-i.

Още от V в. започва да процъфтява китайската търговия с чай. Разменят го с номадите срещу коне. За чая се споменава в китайски хербарий от 725 г. Приблизително половин столетие по-късно се появява първата китайска енциклопедия за чая. От времето на династията Мин, тоест от около ХIV в., датират първите сведения за запарвания чай такъв, какъвто ни е познат днес.

Според легендите чаят е пренесен в Япония от Китай около 1200 г. Японски монах, който бил в Китай, за да учи, се върнал у дома, донесъл няколко чаени храста и написал обширна книга за това растение. Казват, че тези храсти растат и до днес в Уджи, недалеч от Киото. Според други източници чаят от прастари времена растял и в Япония, както в Китай, като див храст и е бил познат столетия преди новата ера.

ОТ АЗИЯ КЪМ ЕВРОПА

На Стария континент чаят идва относително късно, едва през ХVI в., след първите контакти на европейски мореплаватели с китайци. През 1518 г. португалците се настаняват в Макао, но постепенно холандците и англичаните ги изтласкват от китайските пазари. Първата мостра китайски чай е донесена в Амстердам през 1610 г. Тя била предназначена за членовете на кралското семейство. В Англия първият чай е внесен през 1650 г. На Острова той е аристократична напитка, високо ценена стока. Когато португалската принцеса Катерина Браганца пристига в Англия, за да се омъжи за крал Чарлз II, за да му засвидетелства внимание, донася като подарък наред с другото два килограма китайски чай. Чарлз II, властвал от 1660 до 1685 г., оценява истински този жест по-късно, по време на своето изгнание в Хага, Холандия. Тогава той се пристрастява към новата напитка и има заслуги за популяризирането й в родината. Чаят става все по-моден, разпространява се сред всички обществени слоеве. Вносът му рязко нараства. През 1700 г. в Англия са внесени около 50 тона чай, през 1760 - 18 000 тона, без да се включва в сметката контрабандата.

През 1839 г. на Острова е внесен първият индийски чай от Асам, година по-късно е основана "Асам Къмпани". Търговията с индийски чай процъфтява. В Индия чаените храсти и семена са пренесени от Китай. Но горе-долу по същото време британски офицер открива и диворастящ чаен храст, висок около 30 метра. Една след друга се появяват чаени плантации. В Хималаите, в областта Дарджилинг, на надморска височина 2000-3000 м вирее най-скъпият и най-качествен чай на света, който носи нейното име.

До средата на ХIХ в. най-голям износител на чай все пак остава Китай. Днес на първо място е Индия, тя е и най-големият консуматор на тази напитка.

ЧАЕНИЯТ ХРАСТ

Всички днешни видове чай произхождат от двата основни: Camellia sinensis или Thea sinensis - прастария китайски чаен храст, и Camellia assamica или Thea assamica - индийски чай от Асам. Китайският чай може да стигне височина 3-4 метра. Неговите листенца са по-дребни от тези на асамския, който може да достигне 10, 20 и дори 30 метра. Те са с по-различна форма и с по-високо съдържание на танин. Листата на чая са вечнозелени, цветовете - едри и мъхести. Отглежда се от семена на плантации. Храстът започва да се оформя по желание от третата година. Първата беритба е на четвъртата година, реколтите са обикновено 4-5 годишно. На остров Цейлон, където условията са изключително благоприятни за чаените храсти, се бере дори 30 пъти. Оптималната височина на храстите е около 1 м, за да се достигат лесно връхните листенца.

Освен в Русия и Япония в повечето случаи чаят продължава да се бере ръчно. С палеца и показалеца се отщипват връхчетата: пъпката - бяла и покрита с мъх, и най-горните 2-5 млади листенца. Тези млади части на растението съдържат най-много активни вещества, особено кофеин, имат силен аромат и подходящ цвят. Важно е брането да започне точно когато те започват да се развиват. Най-ценните видове чай се берат с ръкавици, берачите не бива да пушат, да ядат ястия с подправки, да използват парфюми. Трябва да се къпят всеки ден, за да не придобият чаените листенца нежелана миризма. По-старите листенца са с по-ниско качество. При брането с комбайн се берат и част от клончетата. Нормата на един берач за един ден е около 20 кг чаени листенца - това са около 5 кг сух чай.

Набраните листенца се наричат флеш. Финият флеш включва връхната пъпка и двете най-горни листенца. Средният - клончето с пъпката и 3 листенца, грубият - пъпката с няколко листенца. Висококачествен чай се получава само от финия. Колкото по-млади са листенцата, толкова по-висококачествен е чаят.

Днес чаени плантации има в около 50 страни в света. Най-големият производител е Индия с годишна продукция около 800 млн. кг чай. Най-качествените видове се отглеждат в Асам, Дарджилинг и Нилгири /Сините планини/ в щата Тамил. Те се преработват по традиционните методи. Останалата част от продукцията, около 84%, се получава по т. нар. метод CTC. За китайския добив на чай няма сигурни статистически данни, но несъмнено той е вторият най-голям производител след Индия. Висококачествени видове чай се отглеждат в Шри Ланка, Тайван и Япония. От началото на ХIХ в. в Европа се внася чай от Ява и Суматра. Големи успехи в отглеждането на чай отбелязва Кения. На африканския континент чаени насаждения има още в Уганда, Заир, Мозамбик, Бурунди, Камерун и Танзания. Чай се отглежда и в Турция, Иран, Виетнам и други страни.