Китай

Както знаем, родината на чая е Китай, където в началото напитката се е използвала както с медицински цели, така и за освежаване. Китайците са оценили чая, използвайки го също и за подарък, ритуали, както и за плащане на данъци.

В началото на 9-ти век, удоволствието от чая започнало да се разпространява извън границите на Китай – първо в Япония и Корея, а след това в Средния изток. Векове наред Китай е единствената страна износител на чай. В началото на 19-ти век обаче, Индия и Цейлон се превръщат в сериозна конкуренция, тъй като започват да отглеждат чай. Днес Китай все още е една от най-големите страни производителки на чай.

 

 

Япония

От Китай, чаят се разпространява и в Япония. В началото се  сервира на монасите в будистките храмове, както и на хора от по-високата класа, които посещават специални събития. Постепенно това се превръща в практика, която се разпространява в продължение на хиляди години.

В някои културни кръгове, пиенето на чай се е считало за разграничаване от обикновените хора. Също така, около 1100 г. чаят започва да се оценява заради здравословния си ефект. Постепенно чаят започва да се счита за необходимост в ежедневието на японеца.

Японците  пият разнообразие от зелени чайове. Цветът и деликатният вкус на напитката са важни, затова напитките с фин аромат и златистозелен цвят са най-разпространени.

 

 

Индия

Индия е най-големият износител на чай в света. По-голямата част от този чай се консумира в домашни условия. Това ни дава представа за значимостта на чаеното производство и икономическото му влияние в страната.

Много видове чай произлизат от Индия. Даржелинг, познат още като „Шапанско от чайове” расте високо в Хималаите. Само на тази надморска височина и микроклимат е възможно да се отгледат такива деликатни листа с такива значими свойства. Чайовете от Ассам са по-малцови, с по-плътно тяло и се отглеждат в западната част на Индия. Високите райони на Нилигри (южна Индия) са известни с фините си, уханни, плодови чайове.

Индийците не се задоволявали с леката подсладена напитка, но чрез използване на собствения си ресурс, те създали чая, който познаваме днес- черен чай с мляко, захар и ароматни подправки като кардамон, джинджифил, канела и други.

 

Русия

Чаят се внася в Русия по време на „Великия чаен път”, който е част от известния „Път на коприната”. Пътуването продължава  повече от 16 месеца, а керваните били с около 200-300 камили. Цената на чая била висока, а напитката - достъпна само за богатите. По времето на Петър Велики, цената на чая паднала драстично. Вкусна, топла и укрепваща, напитката била изключително подходяща за  руския начин на живот.

 

Руснаците пият най-вече черен чай. Обикновено го подслаждат със захар, плодове или конфитюр. Напитката винаги се сервира гореща, дори и в горещите месеци. Част от руските чаени традиции е самоварът, измислен през 17-ти век и вдъхновен от монголските котли, използвани през 13-ти век. През лятото самоварът се поставя на маса в градината, а през зимата – в къщата, свързан към дълга тръба, която изкарва пушека направо през комина.

 

 

Близкият изток

Благодарение на Великия чаен път, чаят навлязъл във всички монголски и мюсюлмански страни и Русия, дълго преди да достигне Европа. Във всички мюсюлмански държави, чаят дълго време е бил най-консумираната напитка. Напитката се е използвала главно за отпочиване със семейството или се е предлагала на гостите.

В Мароко се е считало за необходимост да се посрещат гостите с чай, затова той се е поднасял по много изискан начин. В приемната зала се кади тамян и домакинът, както и гостите измиват ръцете си във вода с цветове на роза или портокал преди да заемат местата си. Чаят, който се сервира е ментов и горещ, приготвен от свежа мента и захар, добавени към зелен чай.

Мюсюлманските страни са сред най-големите консуматори на чай. Те са си създали целодневни традиции на пиене на чай – от пиене на чай в традиционните чаени къщи, до използване на самовари във всеки дом и заведение.

 

 

Франция

Един от първите познавачи на чая във Франция е крал Луи XIV, който пиел редовно чай, главно поради здравословни причини – за облекчаване на проблеми с храносмилателната система и за предотвратяване на сърдечни заболявания. След Френската революция, чаят изгубил популярност, до 19-ти век, когато отново се върнал на мода.

 

Известността на напитката във Франция нараснала до толкова, че да се създадат чайове за всеки повод и събитие, дори за всяка част на деня. Появили са се хиляди красиви и оригинални чаени къщи в градовете.  Това, което прави „Френското чаено изкуство” толкова уникално са всъщност френските сладкиши, чиято популярност е възникнала дълго преди пиенето на чай.

 

Англия

След Китай и Индия, англичаните са може би най-големите консуматори на чай. Напитката навлиза в западния свят от Китай през 17-ти век, когато кафето е било предпочитана напитка от работническата класа, а горещият шоколад от по-заможните фамилии.

 

Съвсем бързо „Време за чай” се превръща в съществена част от британското ежедневие. Традицията да се пие чай  следобед се оформила като ритуал за завършване на работния ден в имотните семейства, където жената очаквала след работа съпругът да сподели с нея чаша ароматна напитка. С годините това се внедрило и в нисшите класи, но истинската ритуалност останала приоритет на "патрициите". Във всяко аристократично семейство било прието да има красив порцелан, с който да се сервира горещата напитка. В Англия най-популярни са смесите от черни чайове, като познатия Ърл Грей Суприйм и Английска закуска.

 

Северна Америка

Историята на Американската независимост започва именно с чай. На Бостънското Чаено парти през 1773, три кораба, натоварени с чай са били потопени на пристанището, в знак на протест  срещу високите данъци върху чая.

Съединените Американски щати също са допринесли за световната чаена култура, чрез популяризирането на студения чай, който бил представен в Сейнт Луис  през 1904 г. Група от индийски производители на чай били принудени да предлагат чая върху лед, поради горещите температури. През последните години, нуждата от качествен чай в Северна Америка се е увеличила драстично. Ежедневно се отварят нови чаени магазини и заведения, предлагайки висококачествени чаени продукти, достъпни за повечето американци.